Автор: Стефан Аврамов
Снимки: Владо
Това е една своеобразна ритуална и дори традиционна старт позиция за по-нататъчни катерачни чертежи. Както всеки репорт и този би следвало да бъде предаден във времева и пространствена форма, та 11 часа и 0 мин. старт с кампус блъскане. Казвам блъскане, защото системата и методиката в действията винаги са ги отегчавали. Започва загряване на пръсти, доколкото е възможно в температура -5. След достатъчния прилив на кръв и затопляне на тялото, следват първа, трета, осма серия, а докато дърво и камък се пука на килифарефския катерач пръстака е винаги на кука.
Е, за протокола трябва да се отбележи, че често пъти си тръгват с три пръста на ръката и два в торбичка, но са доволни от разкъсващия тренировъчен кампус. Та следва палене на печка тип кюмбе, можещо да погълне холова гарнитура на три пъти и това довежда до показване на татуирани мускули без целулит.
Изложението е нелепо по същност, поради причината, че не съм споменал действащите лица. Ще използвам новите им псевдоними, вярвам че ще бъдат разпознати на мига. Та шапки долу, червен килим и вашите силни аплодисменти за Мазния и Аушвиц.
Страхотната комуникация изразяваща се най-вече в заучени фрази като: „да не съм чул“ „ кажи дееее“ „ дай майсторче“ „не е проблем“ , наи-вече употребяваната „обади се на бърза помощ аз ще му намеря рамото“. На пръв поглед това пълноценно общуване украсява тупането на слопъри и пречупването на ръбчета под 45 градуса.
Появява се и първият труден боулдър, дори проблем! Сега без шапки, защото те са за гейове и содомити. Този въпросен боулдър е от типа, който е достатъчно болезнен и на някой минувач с неподготвеното око ще му е нужен GPS и наръчник на младия фантазьор. Казвам това защото логика няма! Въображението е водещо, дори преминаващо в лудост през трите боулдър състояния: апатия, агония и астрал. Не си ли минал през тях, не си достоен за килифаревска тупалка. Унесени в шляпане на слопъри и див рев, времето минава, все едно си взел едно от онези хапчета, които ти носят по едни специални субкултурни мероприятия, където не знаеш какво се е случило изобщо. Така два часа от живота на тези млади белопръсти момчета преминава в прашна тестостеронна и неконтролируемо-физическа среда.
Внезапно идва тя – прекрасно смъртоносната и завладяваща като римски легион умора. Тя е от онзи тип, в който кръвното пада и залитането на път към вкъщи става нещо нормално. Тук пропускам една важна подробност, блажено видяна от малцина. В нея е заключен вълшебен синтез между талашит, хватки и много желание, което издава извратената им същност и провинциалната им характеристика, за която психолози и психиатри правят тъпи заключения, твърдейки, че това е болест и тя е лечима.
Да си талашитен катерач не е извращение и не е отклонение от нормалната катерачна същност.
