В.П. Що е катерене според теб?
С.Н. Катеренето е нещо свързано с това да пребиваваш по различни нестандартни локации, където да даваш най доброто от себе си и да се забавляваш с приятели. Ходиш до скалите, мъкнейки раница с куп, понякога тежки неща, започваш да лазиш нагоре, извършвайки причудливи стойки и така. Това е едно от най-нерационалните неща, които човек може да прави, но продължава да се извършва от края на средните векове до сега. В някои алпийски държави дори е белег за гражданска доблест. Селяните го мразят, защото за тях се припокрива с онези дейности, които те категоризират като шматкане или „да ходиш да си търсиш акъла”. Иначе е прекрасно!
В.П. Нерационално? Смяташ ли, че в катеренето няма смисъл?
С.Н. Не смятам такова нещо. Контрастът между тези, които се катерят по скали и онези, които никога няма да си мръднат гъза без директни облаги е много голям. Катерещите най-общо казано си скъсват гъзовете, за да добият пръсти – уродливи като на стари трудоваци.
В.П. Според теб катерачите се раждат такива или всеки може да се научи да бъде катерач?
С.Н. Катерачите се раждат бебета като всички останали. Не всеки може да стане катерач. Дори и много от катерещите не са катерачи в истинския смисъл на понятието. И аз не съм сигурен за себе си.
В.П. Защо хората искат да бъдат катерачи?
С.Н. В тъпите списания пише, че е заради адреналина. Може би не е точно така. Много хора, особено в по-големите градове, го правят за да си намерят компания, да добият повече популярност сред нежния пол, заради различни комплекси или просто заради самите скали. Защото те са там и изглеждат предизвикателно. Някои започват да се катерят и за да си пробият път към бизнеса с топлоизолации. (смее се)
В.П. Каква е разликата между хората, които искат да бъдат катерачи и онези които нямат такива амбиции или просто немогат да бъдат?
С.Н. Не знам. Катерачите не са чак изключителни хора. Просто им се налага да натиснат повечко за постигане на целите си. Като олимпийците, големите учени или философите например, сещаш се. Това за катерачите. Колкото до онези които нямат такива амбиции – Успех! Те си знаят. Все пак светът познава добри хора, които никога не са катерили скали.
В.П. Каква е цената която плащаш за да бъдеш катерач и какво получаваш в замяна?
С.Н. Цената е висока. Първо те боли и си мръсен. После могат да се появят проблеми като глад, студ, загуба на социални позиции и въобще всякакви мизерни фактори. Накрая колкото повече време прекарваш на скалите, толкова повече те намразва жена ти, която обикновено (ако не се катери) е абсолютно отегчена от тази ти страст. Такава е цената, в замяна получаваш главно упреци, но и много отделен ендорфин.
В.П. Къде е границата между катеренето и личния живот?
С.Н. Принципно няма ярко изразена граница. В личния живот пак мислиш за катерене наред с всичко друго. Известна граничност може да бъде открита при прекрачване на входа към апартамента ти вечер, когато се връщаш от катерене. Тогава започваш да правиш опити да се абстрахираш от скалите. Същата граница сигурно има и на вратата на офиса, за тези които работят. Има я и при отварянето на първата бира след катерене.
В.П. Кои са трите най-важни неща, които трябва задължително да направим, за да бъдем успешни катерачи?
С.Н. Първо да внимаваме в картинката. После да бъдем корави във всички измерения. И накрая, но не на последно място – да катерим с любов и любопитство към света.
В.П. Благодаря ти за това интервю.
С.Н. Моля.
фото:Владимир Пеков
