23.06.2012 г.

Indoor Climbing Trip Report #1| St. Johann im Rosental



Били ли сте в Lavamünd? Не сте, разбира се.

Но пък кой знае, случва се пътникът да попадне на място като Lavamünd и да го разпише в списъка на посетените в Европа кътчета, както вчера неочаквано ни се случи и на нас. Някой ден неминуемо се появява такъв потребител и оставя суховат и авторитетен коментар под безотговорния ти блог пост:

„Lavamünd е името на малко австрийско селце, разположено по течението на река Драва в малка котловина веднага след северната граница на Словения… дрън дрън.”

Всъщност в Lavamünd няма почти нищо внушително и ако не се загубиш по словенските магистрали, вероятността да достигнеш до него непреднамерено е малка, тази да го забележиш е дори още по-малка, а да спреш и да останеш там – почти невъзможно. Хубавото там е дълбокото, изкуственото езеро с плаж от тучна тревица и платформи за скачане в тъмната вода от Драва. Представете си го само - 15 часа път с кола и стигате до слъчево езеро, в което радостно пищят дечица, под погледите на младите им, разсъблечени австрийски майки. Просто се отбивате и спирате... Но стига за Lavamünd.

Важно! На градската карта, някак дискретно бе отбелязано, че има катерене, но на уреченото място не намерихме съществени скали, а и никой в крайна сметка не даде информация по въпроса. Така че по тази дисциплина пишем „Слаб” на Lavamünd. Няма и интернет, което е резил.

Още рано на следващата сутрин, след спирката-отдих в Lav… отпрашихме по перфектен планински път към мястото, за което всъщност бяхме тръгнали. Става дума за St. Johann, но „im Rosental”, защото има още много села с това име. Тук вече наистина може да се каже, че няма нищо повече от пасторални картини и спокойствие, но такова мнение, особено за любителите на катеренето би било, как да кажа – тъпо.

В St. Johann си имат чисто нова боулдър стена в собствено хале, което е построено срещу халето на старата стена, сметната от местните за демоде. Новият “Boulder Garage” е чаровно, лъскаво боулдър центърче, оборудвано от WALLTOPIA с всичко необходимо, както за здраво катерене, така и за развлекателни сесии. Мястото наистина е сравнително малко и някак „провинциално” по австрийски (тихо, спокойно и изобщо „no big deal”), но в България например още не съм виждал такова, то и няма. Гаражът разполага с маршрути за всички нива, душ и стерилни тоалетни, музика, балкон за почивка, еспадрили и магнезий, че даже кожен диван.

Оказа се, че на 500 м. има и едно от онези „Badesee”-та (пак изкуствено езеро с плаж), по-хубаво и от това в Lavamünd, а най-важното е, че в радиус от 30 мин. с кола има поне два разработени обекта за спортно катерене, единият от които е тема за отделен гидовник (разбирай – много маршрути). Това нещо е само малка част от цяла поредица катерачни обекти, които видяхме на картата.

_MGL9255

В “Boulder Garage”, успяхме да направим малко снимки на по-ранните посетители и красивото девойче Ана, а след един момент нататък сякаш цялото селце се изсипа и започна да се катери. Интересното и хубаво е, че временно се сдобихме с ключ (мерси, Ива!) за мястото, който да ползваме за вечерта, заедно с кожения диван, банята и тучните полянки наоколо. Като приключим тук, може да се порадваме и на местното скално катерене.

_MGS9297

P.S.
Вторият ден в St. Johann премина без катерене на скали, но в атмосфера на къртовски фотографски труд за Владо, глад и мотане за мен. Но пък случайно се получи ей тая тъпотия:




Очаквайте продължение…


_MGS9117

_MGS9105

_MGS9104

_MGL9188

4.06.2012 г.

Дъжд и бурни емоции на купа "Селт"

През изминалия уикенд (2-3 юни) в Казанлък се проведе традиционната купа "Селт", пети кръг от купата на България по състезателно катерене за деца, юноши и девойки. Логично, състезанието бе организирано от местния клуб "Селт", който поддържа дългогодишна традиция в подобни прояви на високо професионално ниво.
Главен съдия бе Николай Недялков, а съдия откривател (разбирай онзи, който нарежда боулдър маршрутите) - Калоян "Калата" Добрев. 
И тази година в единия от градовете на розите ( другия е Карлово бел. авт.) се появиха най-добрите катерачи сред българските деца и тинейджъри, за да демонстрират в една престижна надпревара, колко са тренирали напоследък, да затвърдят своя авторитет и този на треньорите им. 
Както се полага, проявата бе съпътствана с много спортен хъс, състезателно ожесточение, големи надежди и бурни емоции. Не щеш ли, калпавата дъждовна пролет на 2012 година бе решила да се прояви отново и го направи, люсвайки обилен валеж върху малките участници, зрителите и спортните съоръжения. Това като че ли  охлади страстите и след като хватките изсъхнаха, състезанието можеше да продължи в предварително предвидения формат, излъчвайки победителите.


Повече информация и подробно? класиране:
http://www.bfka.org/


1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

11

12

13